текст на песента 117

Времето лекува,
но аз умирам всеки ден.
За теб това едва ли е проблем.
Личи си, че си по-добре без мен.

Много съжалявам, много съжалявам.
Знам, че любовта не е да те притежавам, да те притежавам.
Просто се надявам, просто се надявам да те задържа,
но явно полудявам, просто полудявам.

Хей,
понякога ревнувам от морето,
че вместо мен докосва ти лицето,
понякога ревнувам от земята,

че вместо мен целува ти краката.
И ревнувам от леглото,
като те докосва през ноща,
от любимата ти блуза,

която те прегръща през деня.
И от стария ти белег,
той поне остави рана.
Ревнувам те от всичко, от както теб те няма.