текст на песента Чурулик

Пей ми, славею чудесни
Пей да те послушам аз
Любя твойте сладки песни
Любя звънкия ти глас.

***
По първи петли закъснели следи
се събуждаш,
ходиш по нек’ва нужда

и в главата ти се ражда песен
за живота на поета, дето не е лесен.
Колко пъти, (колко пъти) –
един ли, ли сто ли –

душата ти се моли
‘ма не за мацки голи,
ами да влезеш в нек’ва там класация
па да те забележи най-накрая тая нация…

Гледаш тъпо –
младостта си отива,
обута в стари джинси,
набива клинци,

щото зимата е вън на двора.
Хора, нямам още пролетна умора,
но една такава мисъл ме безпокои:
какво е всъщност лятото, какво е?

***
Чурулик, чурулик,
пей ми славею чудесни,
леле, колко си велик

любя твойте сладки песни.
***
…И пак си сам, лежиш и пъшкаш
и няма сила мъжка,

и нема, брато, ник’ви самодиви –
само береш за ракия сливи.
Жена ти гледа турско сериалче,
бърше ти китарата с некво парцалче…

(но млъкни сърце)
То па едно сърце…
Да ти намаже филйка с масълце,
да ти направи циганска баница,

да си спомниш к’ъв си бил преди да си купиш ланеца.
(Става въпрос за ланеца на китарата, човече)
Ходил ли си на концерти надалече,
или само ей тъй – густо, майна, Филибето –

на тепето, под небето –
да омайваш некоя мацка със гласчето,
да ти казва:
***

Чурулик, чурулик!
В теб се ражда вик –
не’къв странен порив към красивото, разбираш ли.
Чул си ти гласа на дивото, ама за малко.

(ей, колко жалко!)
Витоша плава у мъглата, а на тебе ти е снощно у главата.
Ходи да натегнеш малко струната, че ти бега думата.
Кога си я купи ти тая китара, бе ей?

Аре да пееш на някой Бард-фест. Ти си дъ бест.
Човека каза: „Вашето участие е още под въпрос“.
Мани, нема да те поканят, щот’ си много прост –
пак римуваш „депутати“ със „заплати“.

Егати, тая рима се харесва на баща ти, и на бати, и на моя тати, и на дедо…
Чедо, барем ‘си бяхме стоили на село,
да си четем „Работническо дело“…
Но за мен това е минало – неважно.

К’во ме гледаш влажно?
Дедо попе, пак ли ядем блажно?
Ходи да купиш на жена си фрезия.
Не мога да ви дишам тъпата поезия.

***
И ах, морето!
Ах, морето, което в мен остава…
…Е не мога да разбера как точно ме спасява.