текст на песента Добруджанската

Какво е чудо станало
във тази равна Добруджа,
български села хубави.
Кавали вече не свирят,

сватби са тихо прекарват.
Добруджо, мила, прекрасна
във тебе всичко ухасна.
Кавали вече не свирят,

младите песни не пеят,
сватби се тихо прекарват.
Черна ми чума налете
във българската Добруджа,

та ни селата почерни,
хубави села - български!
Не било черна ми чума,
най биле куцовласите!

Румънци, черни цинцъри!
В Добруджа влязоха,
по села навред тръгнаха
да грабят, колят, убиват,

де кого срещнат и видят!
И българите набеждат.
Млади и стари събират,
бият ги, мъчат и питат,

че кой комити поддържал...
Горките братя българи!
Ръце и колена целуват,
не знаят какво да кажат.

Младите бягат,
напускат бащини мили огнища.
Старите майки разплакват,
бащи във черни кахъри,

сестри във скръб и ядове...
Какво е чудо станало
във тази равна Добруджа,
български села хубави.

Кавали вече не свирят,
сватби са тихо прекарват.
*набеждат - обвиняват