текст на песента Emil Dimitrov

Ето – аз дишам
Работя
Живея
И стихове пиша
(Тъй както умея)
С живота под вежди
Се гледаме строго
И боря се с него
Доколкото мога

С живота сме в разпра
Но ти не разбирай
Че мразя живота
Напротив, напротив!
Дори да умирам
Живота със грубите
Лапи челични
Аз пак ще обичам!
Аз пак ще обичам!

Ти закъсняваш, понякога, истино
Но винаги идваш, идваш при нас

Но ето, да кажем
Вий вземете, колко?
Пшеничено зърно
От моята вера
Бих ревнал тогава
Бих ревнал от болка
Като ранена
В сърцето пантера

Какво ще остане
От мене тогава?
Миг след грабежа
Ще бъда разнищен
И още по-ясно
И още по-право
Миг след грабежа
Ще бъда аз нищо

Ти закъсняваш, понякога, истино
Но винаги идваш, идваш при нас

И никой и нищо не ще ти отнеме
Любовта, любовта към хората
И никой и нищо не ще ти я вземе
Вярата в тях
Вярата в тях
Вярата в тях

Да кажем, сега ми окачат
Въжето
И питат
"Как, искаш ли час да живееш?"
Веднага ще кресна
"Свалете!
Свалете!
По-скоро свалете
Въжето, злодеи!"

За него – Живота
Направил бих всичко
Летял бих
Със пробна машина в небето
Бих влезнал във взривна
Ракета, самичък
Бих търсил
В простора
Далечна
Планета

И никой и нищо не ще ти отнеме
Ако си дал

Дали е трябвало
Дали е трябвало
Дали е трябвало
Изобщо
Да се раждаш