текст на песента Епитаф на Кале

[C#]Ръката си недей по[A#m]дава
[D#m]защото е пъп[F]чива.
При[C#]личаш ми на сива [A#m]сграда,
[D#m]толкова си ми про[F]тивна.

[A#m]Хей, [F]госпо[C#]жа Не[D#m]щастие,
[C#]виждам твойта [F]красота.
[A#m]Искам да [F]имаш [C#]власт над [D#m]мен,
[C#]моля те, [F]ела!

[C]На остри ръбове сме [Am]легнали -
[Dm]легло за нашата лю[Е]бов.
От [C]твойта смрад светът тре[Am]пери,
но аз[Dm]... съм [E]нов.

[Am]Бързо оста[E]рявам,
от [C]гнус пожъл[Dm]тявам,
[C]все ми е ед[E]но.
[Am]Брат съм на [E]рибите,

[C]които са [Dm]чирози,
[C]още по-до[E]бре!
[G#]Пейте, развратници, таз тъжна песен,[Cm]
[G#]родена от слънцето в устата на змея.[Cm]

[G#]В нея аз плача за плъха обесен,[Cm]
[Bm]увиснал [C]грозно на [D]полилея.[Bm]
(соло)
Светът е нещо, о любима,

над което аз пикая.
И, облекчен от тази нужда,
отивам сам във рая.
Васо и Киро, моите братя,

ще извикам с мен.
И там, във рая, ние ще бъдем
група-феномен!
Пейте, развратници, таз тъжна песен,

родена от слънцето в устата на змея.
В нея аз плача за плъха обесен,
увиснал грозно на полилея
акорди за китара

акорди за пиано