текст на песента Отечество любезно, как хубаво си ти!
Автор на текста: Иван Вазов
„Отечество любезно, как хубаво си ти!“ е класическо стихотворение на Иван Вазов, написано в Хисаря през 1882 г. и включено в стихосбирката „Поля и гори“ (1884 г.). Тук е пълният текст в пет римски номерирани строфи от Уикиизточник.
Текст на песента
Отечество любезно, как хубаво си ти!
Как чудно се синее небето ти безкрайно!
Как твоите картини меняват се омайно!
При всеки поглед нови, по-нови красоти:
тук весели долини, там планини гиганти,
земята пълна с цвете, небето със брилянти…
Отечество любезно, как хубаво си ти!
II
Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата?
Ти сбираш в едно всички блага и дарове:
хляб, свила, рози, нектар, цветя и плодове,
на Изтокът светлика, на Югът аромата;
горите ти са пълни с хармония и хлад,
долините с трендафил, гърдите с благодат.
Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата?
III
Отечество, не си ли достойно за любов?
Кой странник без въздишка можб да те остави?
Кой има сила твоите картини да забрави?
Що нямаш ти? Що липсва под синий ти покров
в случбй, че бог би искал Едемът да премести
и своя рай прекрасен при Емус да намести?
Отечество, не си ли достойно за любов?
IV
Ти рай си, да; но кой те прилично оценява?
Не те познават даже децата ти сами
и твойто име свято не рядко ги срами!
Какъв ли свят прекрасен в теб йоще скрит остава?
Какви ли тайни дремят, богатства, красоти
по твоите долини, поля и висоти?
Ти рай си, да; но кой те прилично оценява?
V
Ах, ний живейме в тебе, кат същи чужденци,
и твоят дивен вид ни не стряска, не привлича.
Рогачът в планините по-много те обича,
по-харно те познават крилатите певци,
но ний не видим нищо, нам нищо не ни тряба,
доволно е, че даваш покривката и хляба,
и ние в тебе, майко, ще умрем чужденци!
Текст: Иван Вазов. Източник и версия на текста — обществено достояние.
История на творбата
Поетът Иван Вазов създава „Отечество любезно, как хубаво си ти!“ през 1882 г. в Хисаря по време на своя следосвобожденски период в Пловдив. Творбата е публикувана в представителната му стихосбирка „Поля и гори“ (1884 г.) и заедно с „Хубава си, моя горо“ на Любен Каравелов и „Де е България?“ очертава каноничния образ на родната природа в българската словесност и музикална култура.
Композиция и строфика
Произведението е изградено от пет седемстишни строфи (обозначени с римски цифри), всяка от които завършва с рефренно обръщение към родината: първите четири строфи се затварят със стиха „Отечество любезно, как хубаво си ти!“, а петата – с драматичния контраст „Отечество, не си ли достойно за любов?“. Текстът тук възпроизвежда изцяло проверената версия в Уикиизточник.
Още произведения за родната природа
Разгледайте „Хубава си, моя горо“ и „Мила Родино“ в каталога с песни.
Текст: Иван Вазов
Текстът е обществено достояние.
Вие сте носител на правата? Поискайте корекция или премахване
Източници
Още по темата
Справочната информация е подготвена от редакцията. Авторът и източникът на стиховете са посочени под текста. Редакционна политика · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@tekstove.bg.