текст на песента Паисий

Един монах тъмен, непознат и бледен,
под лампа жумяща пишеше наведен,
във скромна килийка, потънала в сън,
умислен, не чуващ набожния звън.

Най-после отдъхна и рече конец,
на житие ново аз турих венец,
на волята рожба, на бдението плод,
отнело безшумно полвина живот.

Погледна нагоре, замислен дълбоко
и вдигна тез листи и викна високо:
От днес нататък, българският род,
история има и става народ!

От днес нататък, българският род,
история има и става народ!
Нека той познае моето писание,
че могъщ е бил и пак могъщ ще стане,

че и ний сме дали нещо на света -
на вси славяни книга да четат.
Била е велика нашата държава,
с история дълга, покрита със слава,

събрах я в таз книга - тя ви е завет,
нека се преписва и множи безчет.
Погледна нагоре, замислен дълбоко
и вдигна тез листи и викна високо:

От днес нататък, българският род,
история има и става народ!
От днес нататък, българският род,
история има и става народ!

Тъй мълвеше тоз мъж в килията скрит,
с поглед умислен, в бъдещето впит
и хвърляше тайно през мрака тогаз,
искрата най-първа в народната свяст.