текст на песента Самотният човек

Той има белег на челото си и сяда винаги накрая
Дори когато е висок самотният човек е малък
Събира билки, или пък с теслицата на спомените дяла
Остане ли без работа и мъкне вехтото си одеяло

Докато другите крещят или говорят за изкуство
Самотният човек на масата лови мухите и ги пуска
Но ако пише стихове той непременно ще остави
Една сълза в очите или драскотина в паметта ви

Той има дом и топла супа, но е толкова затворен
Животът му, изхвърлен като каса в дъното на коридора
И тоя дом да се обърне с керемидите надолу
Tой може пепел да яде, но няма да се моли

В какъв ли огън е горял и под каква ютия
За да научиш трябва много вино с него да изпиеш
Тъй както си върви с петно на ризата си чиста
Самотният човек в тълпата се изгубва изведнъж, като мънисто

В едната си ръка той носи книга за душата болна
А с другата самотният човек въженце стиска в джоба
И неговия дом да се обърне с керемидите надолу
Tой може пепел да яде, но няма да се моли

И неговия дом да се обърне с керемидите надолу
Tой може пепел да яде, но няма да се моли