текст на песента Софи Маринова и Еделина

Колко мъже
се спираха на моя праг,
колко мечти
отлитаха с последен влак,

колко печал
и колко смях ме следваха.
Колко сълзи
и колко мъка пресуших,

колко любов
докрай раздадох, не
спестих
и колко преживях,

съзиждах и рушах
и в Рая бях и в ада аз горях.
Светица и грешница,
и женствена и силна,

безпътна и праведна.
Светица и грешница,
измамна и вярна,
разпъната на кръст и

преродена пак
прашинка от тази вселена.
Моят ден -
Радост и тревога.

Моят път -
стръмен път към Бога бе,
разлюбвана, обичана,
желана и отричана -

жена, просто жена.
Моят свят -
малък и огромен.
Моят сън -

и мечта и спомен бе,
и сянка, и видение,
и чудо и знамение,
различна всеки път, като

живота.