текст на песента Тих Бял Дунав

Тих бял Дунав
текст: Иван Вазов
Тих бял Дунав се вълнува,
весело шуми

и "Радецки" гордо плува
над златни вълни.
Но кога се там съзирва
Козлодуйский бряг,

в парахода рог изсвирва,
развя се байряк.
Млади български юнаци
явяват се там,

на чела им левски знаци,
в очите им плам.
Горд отпреде им застана
младият им вожд-

па каза на капитана
с гол в ръката нож:
- Аз съм български войвода,
момци ми са тез,

ний летиме за свобода
кръв да лейме днес.
Ний летим на България
помощ да дадем

и от тежка тирания
да я отървем.
Парахода остави ни
и по начин благ,

та дружината да мине
на родния бряг.
Капитана - немец същи -
отказва - тогаз

Ботев люто се намръщи,
вика с бурен глас:
- Туй го искам, не се моля:
всички сте във плян.

Тук се гледа мойта воля,
аз съм капитан!
Чуй, там днеска мре народа
в бой с ужасен враг!

Карай бързо парахода
на българский бряг!
И гласа му става страшен
при тия слова,

немец бледен и уплашен
преклони глава.
Бърже парахода плува
към желаний край,

Дунавът се по вълнува,
весело играй.
Много време се измина
как не бе носил

храбра българска дружина-
твар за него мил.
А дружината запява
песен зарад бой

и байряка се развява
гордо с лева свой.
Парахода веч наваля
на милия бряг,

Ботев шапката си сваля,
че говори пак:
- Хайде, братя, излезнете,
тука ще се спрем

и земята цалунете,
дето ще да мрем!
И от радост упоени
пред левския стяг

всички падат на колени
на светия бряг.
- Братя! - вика им войвода
със гърмовен глас.-

Скоро радостно народа
ще посрещне нас!
Скоро с гръм ще поздравиме
Стара планина,

кървав бой ще заловиме
с турски племена!
Ний във битки не сме вещи,
малко сме на брой,

но сърца ни са горещи-
гладни сме за бой!
Скоро турчин ще изпита
грозната ни мощ:

правдата е нам защита,
левът ни е вожд!
И по цяла околия
глас екна съгрян:

"Да живее България,
смърт на зли тиран!"