текст на песента Янка през гора вървеше

Янка през гора вървеше,
с крушево листе свиреше
и на гората думаше:
— Горо льо, горо зелена,

и ти, водице студена,
виждаш ли, горо, хайдути,
Кара Танас войвода,
из тебе, горо, да ходи,

и мойто братче да води?
Гората мълчи, не дума...
Славейче пее в усои:
— Янке ле, мома хубава,

защо си толкоз хубава,
като си толкоз глупава!
Ако би гора думала,
не би я секли дървари,

не би я пасли овчари,
не би тя крила хайдути
под нейни буки зелени.
Още славейче не изпяло,

ето че иде дружина:
Кара я Танас водеше,
Иванчо байрак носеше.
Тънки им пушки през рамо,

златен ятаган през кръста,
от чисто злато паласки
не можеш да ги познаеш
кой им е юнак войвода.

Янка си сълзи изтрила,
виком се Янка провикна:
[— Горо льо, горо зелена,
я развий листе широко,

искарай клоне високо,
направи сянка дебела,
че имам братец хайдутин,
под твойте сенки да ходи,

отбор юнаци да води,
да сече наши душмани
и цариградски султани.]*