текст на песента Жалба за младост

Нямаше още никакви хора около кафенето Кристал
Късите рокли бяха на мода, Емил Димитров едва беше запял
("Арлекино, Арлекино") ей

Синьо елече Ирина облече в дългата, дългата тягостна нощ
Кордов намери вълшебното цвете и светът стана по-малко лош
(Под дъжда, който чука в листата)

С него тогава горяхме от обич, Лили пееше: "Малка съм аз"
А на Витоша облаци нови се прегръщаха сякаш над нас
Коста Цонев тогава пред всички, обяви: "Микрофона е ваш"
И излезе Богдана самичка и запя: "Нон, се риен"

Зеленооко момиче откри
За Боян колко много неща са красиви
А пък Гуджунов така и до днес не разбра
Че и розите май са бодливи

А по Йорданка делфини тъгуват, Гошо потъна сам в тишина
Бисер все още е юноша бледен в събота срещу неделя едва
(Аз съм само един юноша весел) ей

Още очаква Мишо Мария на булеварда под кестен висок
Вятърът свири сякаш с фуния, песен из филма Козият рог
(На-на, на-на-на, на-на, на-на-на-на)

Мими възпя свойта майчица свята, Петьо мъката своя прокуди
А от малкия светъл прозорец за Щурците света беше чуден
Нямаше група Сигнал и каскади, импресария и Може би
Маргарита успя да запази своя устрем за по-късни дни

Нямаше диско, нямаше реге, нямаше още Диана Експрес
Нито на Васко кой, кой да му каже? Тодор Колев го нямаше даже
(Отвори ми, нося тишина)