текст на песента Васил в село влизаше (Песен за Георги Кондолов)

Васил в село влизаше, в село Граматиково,
право при попът отиде и си на попът думаше:
„Бива ли, попе, може ли, с тебе в църквата да подем,
да земеш, попе, моливът, врът умрялите да пишеш,

да пишеш, да ги възречеш, псалтирят да им изпееш”.
Като в църквата отишли, Васил на попът думаше:
„Пиши, попе ле, възрицай, врът умрялите да пишеш,
от Кондоловата дружина, дет ги ти, попе, предаде –

половината ги плениха, половината ги убиха”.
Попът го гузно погледна, я му ма нищю не рече.
Чейнето му се трясеше и пак псалтирят пеяше.
А пък Васил му думаше: „Хайде, попе ле, да подем

край село, край харманята, в церовата кория."
Кату в корията стигнали, Васил на попът думаше:
"Прау ме очи погледни, да видим ще познаеш ли,
че не съм Васил даскълът, ями съм Георги Кондолов.

Я си косътъ остригах и си брадътъ обръснах,
да не ме, попе, познаят кату дойда в Граматикуу,
в курията да те доведа, главътъ да ти отрега,
да ти се, попе, отплатя, дето ми дружината предаде”.

Я пък попът му думаше: ”Войвода Георги Кондолов,
халал* ти правя, войводо, всичкото мое иманье,
само ми главътъ остави”.
„Попе ле, душе проклета! Войвода хиле* не знае.

Я не ти искам подкупът, нито ти искам иманье,
от сирумаси збирано, яме ти искам, попе ле,
до утре да се изселиш от село Граматиково,
от село, от Есекията!

Да не те гледам и срещам,
да не ти гледам гаврътъ с попството и комитството”.
*халал = от все сърце, без съжаление
*хиле = измама, лъжа