История на попфолка в България от касетите на 90-те до стрийминга

Историята на попфолка като индустрия започва през 1990 г. Тогава е регистрирана музикалната компания Пайнер, която в началото издава аудио- и видеокасети (Пайнер, БНР, програма „Хоризонт“). След повече от три десетилетия жанрът е най-често посочваният любим стил на българските слушатели. През 2023 г. 17% от анкетираните го слагат на първо място, срещу 15% за попа и 14% за рока (Българска асоциация на музикалните продуценти (БАМП)). Пътят минава през касетите, музикалната телевизия от 2001 г. и дигиталните платформи, в които каталогът на Пайнер влиза през 2015 г..

Откъде идва думата чалга

Думата идва от турски (БНР, Радио България). През XIX век с „чалгия“ наричат лека инструментална музика за забавление, която се свири срещу заплащане на сватби и празници в балканските градове, често от ромски музиканти. През 80-те и 90-те години на ХХ век от тази традиция израства нова форма, песните, известни като попфолк. Музиколожката проф. Розмари Стателова е автор на книгата „Седемте гряха на чалгата“, посветена на явлението.

Честа грешка е двете думи да се приемат за синоними. Основателят на Пайнер Митко Димитров смята названието „чалга“ за пренебрежително и разграничава двете понятия (БНР, програма „Хоризонт“). В справочен текст по-неутралната дума е „попфолк“: така жанрът е записан и в националното проучване на музикалните навици (Българска асоциация на музикалните продуценти (БАМП)).

Касетите от 90-те и раждането на една индустрия

През 1990 г. качествените касети трудно се намират и Димитров регистрира фирма, която да ги произвежда (БНР, програма „Хоризонт“). Първоначално компанията залага на рокендрол, който събира интерес, но не и голяма публика. Записите на оркестър „Димитровград“ се продават многократно повече и пазарът насочва издателя към попфолка. Приходите от него финансират рок изданията.

Годините след 1994 г. Димитров определя като най-силните за жанра (БНР, програма „Хоризонт“). Те съвпадат с първото десетилетие на прехода, започнал в края на 1989 г. Тогава изпълнителите на чалга, заедно с образа на мутрите, стават едни от най-видимите публични фигури (Софийски университет „Св. Климент Охридски“, сп. „Терени“). Изследването на Софийския университет проследява как двата образа се свързват и как влияят на икономиката и културата.

Телевизията, наградите и турнетата след 2001 г.

Музикалната телевизия „Планета“ стартира през 2001 г. Днес под тази марка има три музикални канала (Пайнер). Годишните музикални награди на компанията съществуват от 2005 г., а летните турнета обикалят повече от 10 града от 2004 до 2014 г.. Компанията посочва над 200 изпълнители и над 1000 издания.

Нашият извод е, че през 2000-те жанрът работи в почти затворен цикъл. Песента се записва, заснема се видео, клипът се пуска в собствен ефир, а изпълнителят пее на собствени концерти (Пайнер). Затова при голяма част от звездите от онова десетилетие първият официален запис и първото видео са при един и същ издател.

Историята на попфолка в цифри

Проучването „Музикалните навици на българите“ е поръчано от БАМП и проведено от „Тренд“ сред 1010 слушатели на възраст от 16 до 64 години. Анкетата е проведена от 22 ноември до 9 декември 2023 г. (Българска асоциация на музикалните продуценти (БАМП)).

На отворения въпрос какво слушат около една трета посочват попфолк, колкото и поп (Българска асоциация на музикалните продуценти (БАМП)). Сред хората между 20 и 50 години жанрът се слуша по-често от средното. По наше изчисление по данни на БАМП и Пайнер най-възрастните в тази група са били на около 17 години през 1990 г., а най-младите са родени около 2003 г. и са израснали с телевизия „Планета“ (Пайнер). Публиката на жанра обхваща и двете поколения, за касетите и за телевизията.

Попфолкът в стрийминга и YouTube

От 2015 г. каталогът на Пайнер е в стрийминг платформите и социалните мрежи, като компанията говори за милиони гледания месечно (Пайнер). Днес тя сама разпространява музиката на изпълнителите си в платформите и управлява правата и отчетите по тях.

Слушателите обаче се прехвърлят в стрийминга по-бавно, отколкото изглежда. През 2023 г. само един от четирима е слушал музика в дигитални платформи, а абонамент плаща всеки трети от тях (Българска асоциация на музикалните продуценти (БАМП)). По наше изчисление по данни на БАМП това са около 8% от всички анкетирани. В световен мащаб през същата година за абонамент плащат 48% от потребителите по данни на IFPI, цитирани от БАМП, така че българските слушатели плащат за стрийминг осезаемо по-рядко.

YouTube е ползван от 42% от анкетираните. Той е и най-честият начин да се открие нова музика (28%), малко пред радиото (27%, Българска асоциация на музикалните продуценти (БАМП)). Радиото пък остава предпочитаният източник за 39%. За жанр, който е израснал от видеокасетата и клипа, водещата роля на видеото в мрежата е естествено продължение (Пайнер).

Как науката изучава попфолка

Сериозните изследвания започват още през 90-те. В бр. 1 от 1999 г. на сп. „Българско музикознание“ Венцислав Димов разглежда етнопопа като български и балкански вид масова култура, свързан с политиката и националната идентичност (IASPM). В същия брой Стателова анализира как се е променяло значението на думата „фолк“.

Международен поглед дава Тимъти Райс в статията „Bulgaria or Chalgaria“ в Yearbook for Traditional Music, т. 34 от 2002 г. (Cambridge University Press, Yearbook for Traditional Music). Най-новото изследване в списъка е на Стефани Дудекова в сп. „Терени“, бр. 10 от 2025 г. (Софийски университет „Св. Климент Охридски“, сп. „Терени“). Темата излиза и извън науката. През март 2023 г. филмът на Мариян Вълев „Чалга“, социална история за момиче, което мечтае да стане попфолк певица, оглавява класацията на кината през втората си седмица (БТА).

Къде да проверите факти за попфолк песен или изпълнител

• Издател и година: търсете страницата на изпълнителя при издателя му. Пайнер поддържа раздел с артисти и дигитална дистрибуция (Пайнер).
• Видео: първото официално видео обикновено е в канала на издателя. От 2015 г. каталогът на Пайнер е и в социалните мрежи.
• Статистика: цитирайте оригиналното проучване на БАМП, а не преразкази, и посочвайте годината на анкетата, 2023 г. (Българска асоциация на музикалните продуценти (БАМП)).
• Произход на жанра: не го датирайте от 1989 г. „от нищото“, защото корените му са в градската чалгия от XIX век (БНР, Радио България).
• Научна литература: статиите на Димов и Стателова от 1999 г. и броят на „Терени“ от 2025 г. са добра отправна точка (Софийски университет „Св. Климент Охридски“, сп. „Терени“, IASPM).

Въпроси и отговори

Кога се появява попфолкът в България? Песните, наречени попфолк, се оформят през 80-те и 90-те години на ХХ век (БНР, Радио България). Като звукозаписна индустрия жанрът се развива бързо след 1990 г. (Пайнер, БНР, програма „Хоризонт“).

Колко българи слушат попфолк? В проучването от 2023 г. 17% го посочват като любим жанр, а около една трета казват, че го слушат (Българска асоциация на музикалните продуценти (БАМП)).