статия Изкуствен интелект на български в музиката – автори, правила и инструменти

Изкуственият интелект на български в музиката засега е инструмент в ръцете на продуцента и автора, а не самостоятелен създател на песни (Софийски университет „Св. Климент Охридски“, сп. „Музика, мултимедия и култура“). Към този извод стига продуцентът Росен Стоев (DJ Rossko) в научна статия на Софийския университет, публикувана на 21.07.2026 г. Правилата за използването му в България следват европейския Акт за изкуствения интелект от 2024 г. и изменението му от 2026 г. (Министерство на иновациите и дигиталната трансформация).

Накратко: - Стоев определя системите с ИИ като инструменти, които разширяват човешкия творчески потенциал (Софийски университет „Св. Климент Охридски“, сп. „Музика, мултимедия и култура“). - Правната рамка е Регламент (ЕС) 2024/1689, изменен с Регламент (ЕС) 2026/1744 (Министерство на иновациите и дигиталната трансформация). - Музиката е един от десетте творчески сектора в проучване на Европейската комисия от 16 март 2022 г. (Европейска комисия). - Изкуствен общ интелект, който да покрива всякакви когнитивни задачи, към 2025 г. не съществува (Уикипедия). - Разпознаването на реч на български се справя добре, но собствените имена трябва да се проверяват (Zapetaya.com).

Изкуствен интелект на български в студиото на поп продуцента

Гледната точка на Стоев идва от практиката. Той е диджей от 1991 г., а от 1997 г. пише авторска денс музика и прави ремикси за водещи български изпълнители (Софийски университет „Св. Климент Охридски“, сп. „Музика, мултимедия и култура“). През 1998 г. е сред основателите на Deep Zone Project, където 11 години е продуцент и саунд инженер. С „DJ Take Me Away“ участва на Евровизия 2008, а от 2009 г. работи в собственото си студио REPTILLA. От октомври 2025 г. е асистент в катедра „Музика и медийни технологии“ на Софийския университет.

Изследването му проследява генеративния ИИ в цялата верига на песента (Софийски университет „Св. Климент Охридски“, сп. „Музика, мултимедия и култура“). Тя започва от композирането и продуцирането и стига до разпространението и управлението на музикалното съдържание. Освен технологията текстът разглежда естетическите, правните и етичните въпроси, включително авторското право. Изводът е, че навлизането на ИИ в индустрията може да е устойчиво само при баланс между иновацията, артистичните ценности и етичната отговорност.

Същото списание публикува и текст на докторантката Калина Байрактарова от ФНОИ. Тя противопоставя изкуствения на естествения интелект в музиката и поставя акцент върху педагогиката и невронните мрежи (Софийски университет „Св. Климент Охридски“, сп. „Музика, мултимедия и култура“). Двете публикации излизат на 16.06.2025 г. и на 21.07.2026 г., т.е. с малко повече от година разлика, по наше изчисление по данни на Софийския университет (Софийски университет „Св. Климент Охридски“, сп. „Музика, мултимедия и култура“). Наш извод е, че българският разговор за ИИ в музиката се води основно от хора, които едновременно правят музика и я преподават. Сходен въпрос поставя и БНТ в свое предаване: какво се случва, когато система с ИИ създаде песен, статия или лого (Българска национална телевизия).

От теста на Тюринг до Акта за изкуствения интелект

Технологията, която днес влиза в студията, има дълга история (Уикипедия). Ключовите дати за музикалната сцена са подредени в таблицата.

Пресметнато по данни на Уикипедия и МИДТ, от появата на термина до общоевропейския регламент минават 68 години (Уикипедия, Министерство на иновациите и дигиталната трансформация). Невронните мрежи, на които стъпва Байрактарова в анализа си, са част от тази история (Софийски университет „Св. Климент Охридски“, сп. „Музика, мултимедия и култура“). Енциклопедията ги описва като меки изчисления, които често дават приблизително решение. За продуцента това е практично предупреждение. Резултатът от такъв инструмент е чернова, която трябва да мине през ухото на човек.

Европейските правила за ИИ и българските автори

Министерството на иновациите и дигиталната трансформация отговаря за прилагането на европейската рамка в България (Министерство на иновациите и дигиталната трансформация). На страницата си то посочва, че отговорното внедряване на ИИ изисква гаранции за сигурност, прозрачност и защита на основните права. Там са публикувани и двата основни документа, Актът от 2024 г. и омнибусът от 2026 г., който го изменя.

Европейската комисия започва с примери от творческите индустрии още преди регламента. Проучването ѝ от март 2022 г. събира конкретни случаи и препоръки за десет сектора и поставя музиката първа в списъка (Европейска комисия). По наша сметка по данни на ЕК и МИДТ между това проучване и Акта минават две години, а до изменението на Акта – още две (Министерство на иновациите и дигиталната трансформация).

Сред правните въпроси около ИИ в музиката Стоев разглежда и авторското право (Софийски университет „Св. Климент Охридски“, сп. „Музика, мултимедия и култура“). Затова юридическата страна си струва да се проверява в организациите за авторски права. Как се регистрира песен, обясняваме в материала за авторските права в Музикаутор и ПРОФОН.

Субтитри, превод и описания към видеото

Най-видимата употреба на ИИ при българските артисти е в работата около песента, а не в самата композиция. Разпознаването на реч превръща българската реч в текст за субтитри, а синтезът на реч чете текст на глас (Zapetaya.com). И двете се справят добре с общобългарското произношение, но собствените имена и топонимите изискват проверка, а при силен диалект е нужна кратка редакция.

От това следва наш извод за поп-фолка и фолклорните песни. Имената на изпълнители, авторите на текста и диалектните думи са точно мястото, където автоматичните субтитри най-често грешат (Zapetaya.com). Една грешка в името на автора на музиката може да се пренесе във всяко копие на видеото.

Машинният превод е подходящ за чернова и ориентация (Zapetaya.com). Когато описанието на клипа трябва да е на български или на английски за публикуване, преводът има нужда от редакторска адаптация на стила и пунктуацията. Откъде слушателите достигат до клиповете, проследяваме отделно в YouTube Music и стрийминга на българска музика. Ролята на препоръките е описана в музика в ютуб и алгоритмите.

Митът за машината, която сама пише хитове

Честата грешка е да се смесват видовете ИИ. Обикновените системи работят в ясно определени задачи, а общият интелект би трябвало сам да пренася умения между области (Уикипедия). Такава система към 2025 г. не съществува. Справочникът на Zapetaya.com също определя общия интелект като хипотеза без практическа реализация (Zapetaya.com).

Така днешните музикални инструменти попадат в категорията на тесните системи (Уикипедия, Софийски университет „Св. Климент Охридски“, сп. „Музика, мултимедия и култура“). Те могат да предложат мелодия, звук или мастеринг, но не носят собствена художествена воля. Стоев изрично ги разглежда като средство за човека, а не като автономен творчески субект.

Какво да провери изпълнителят преди премиерата

Първата проверка засяга данните за авторите. Имената на автора на музиката, на текста и на аранжимента трябва да бъдат прегледани ръчно, ако описанието или субтитрите са генерирани с разпознаване на реч (Zapetaya.com). Лейблите и разпространителите разчитат на тези данни, затова грешката се пренася бързо. Повече за договорите има в музикалните лейбъли и България.

За фактите около песента, като година, албум и издател, по-надеждни са системите, които търсят в собствен корпус от документи (Zapetaya.com). Те дават по-фактологични отговори и по-малко измислени подробности от свободния чат. При текст на английски или превод на български е нужна човешка редакция преди публикуване.

Темата остава отворена и в регулацията. Между първия Акт за изкуствения интелект от 2024 г. и изменението му от 2026 г. минават две години (Министерство на иновациите и дигиталната трансформация). В списанието на Софийския университет двете публикации по темата излизат през 2025 г. и 2026 г. (Софийски университет „Св. Климент Охридски“, сп. „Музика, мултимедия и култура“).