Корекциите ще бъдат публикувани след одобрение от администратор.
Понякога се чудя как до теб се будя
нима си до мен за тва как се трудя?
Тва как успявам само без провали?
Тва как пари събирам с чували?
Понякога се чудя дали прекалявам
с това да съм добър, а да не те калявам.
Да се отзовавам като искаш още
и да ти прощавам твойте късни нощи.
Дали ще ме харесаш, ако не те повозя?
Дали ще ме харесаш, ако трябва и да прося?
Дали ще ме харесаш, ако лесно се предавам?
Дали ще ме харесаш, ако от лукса те лишавам?
Много се съмнявам дали ще ме познаеш,
ако вкъщи чуеш нещо, дет не искаш да признаеш.
Ако музиката свири и вместо да е стилна,
започне да мазнее и да става все по-силна.
С какви очи ще ме погледнеш, ако ти призная,
че нашенската музика силно я желая,
че обичам да се будя под балкански ритми
и обичам да танцувам само стъпки ситни?
Щом ще получаваш каквото пожелаеш,
най-важното за мене ти трябва да узнаеш.
Дали моите страсти за теб са допустими?
Дали още ме искаш, кажи ми...
[Припев:]
Ще ме искаш ли още, ако ти кажа,
че вкъщи слушам само алелей-лелей?
И ще ме искаш ли още, ако ти покажа,
че в кръста всъщност ставам малелей-лелей-лей-лей.
Това съм просто аз и не мога да го крия.
Не мога да съм тих и душата си да вия.
Когато пуснат чалга отваря ми се глътка.
Когато пуснат чалга ставам като хрътка.
Не е нужно да е пошло, а може с нежни думи.
Нежно да се леят по медените струни.
А как ми капе мед, като засвирят гайди
в размер 7/8-ми да ги слушам дай ми.
Най-много му се радвам, почти като напук
когато ми засвири най-мазният дудук.
И вино да се лее и сърцето ми да пее
без да му умувам тя дали ще ме огрее.
Това, че слушаш чалга, не значи, че си лесна.
Това, че слушаш джаз, не гарантира, че си тесна.
Това да се делим на кво се кефим е напразно
нека се обичаме и нека бъде мазно.
[Припев: x2]
Ще ме искаш ли още, ако ти кажа,
че вкъщи слушам само алелей-лелей?
И ще ме искаш ли още, ако ти покажа,
че в кръста всъщност ставам малелей-лелей-лей-лей.