Корекциите ще бъдат публикувани след одобрение от администратор.
[Припев:]
Довиждане, довиждане
довиждане, довиждане.
Довиждане, аз искам с нея да се виждаме,
но тя ми вика "брат, довиждане".
Не елиминираме бариерата
цигара вадя си от табакерата
на филма съм на премиерата,
нещо развалихме калимерата.
Устните пържат, очите не лъжат
чувства как ще завършат
сълзи ще се бършат.
Филмът - Казабланка
хора - празна рамка е,
слънцето в сянка е,
сърцето останка е.
Искам пак да ме вика, да ме вдига
каквото и да правя явно все не стига.
Дай ми, дай ми т'ва минало
дай ми, дай ми там минало
помня как ми намигна, йо
крайни-тайни е имало.
Дай ми, дай ми т'ва минало
дай ми, дай ми там минало
вече всичко е изстинало
[Припев:]
Довиждане, довиждане
довиждане, довиждане.
Довиждане, аз искам с нея да се виждаме,
но тя ми вика "брат, довиждане".
Знам, че беше прекрасно,
беше нещо опасно,
беше нашето довиждане,
беше като фиaско.
Щото сега се разпадам
знам вътре умирам
спирам да се раздавам,
почвам да се събирам.
Аз съм малкият принц
ти мойта роза бъди
колко точно дели ни
да сме като преди?
Хубуста ти клати като полилей,
т'ва за мене беше като холидей,
всичко съм си мислил бате - какво ли не?
Любовта ми мит като одисей.
Любов от де да си набавя?
К'во ли да направя?
Грешките океан са и в тях се давя.
Двамата в танца - как да го забравя?
Щот живот без тебе няма как да си представя!
[Припев:]
Довиждане, довиждане
довиждане, довиждане.
Довиждане, аз искам с нея да се виждаме,
но тя ми вика "брат, довиждане".