текст Коварство и печал

песен на Емилия

 
Забрави ли ти мойте очи,
как бликаха в тях сълзи,
сърцето ми бе в твоя власт,
не тръгвай, спри, бе моят глас.
 
Да чувам исках твоят смях,
щастлив да си с мен желах,
изпращах болката си с нощта
и чаках утре любовта, чаках я с деня,
коварен си разбрах, ще изкрещя.
 
[Припев: x2]
Нека гасна в печал,
щом коварство си ми дал,
щом са черни хладни дни,
мен наказа те.
 
С коварство всичко ми отне,
няма път, не зная накъде.
 
[x2:]
Коварството ти е за мен печал
и днес за теб аз нямам жал,
за болките ни все мен горях,
все мен виня, към теб вървях.
 
Ти сам си, сам без мен и те е страх.
 
[Припев: x4]
Нека гасна в печал,
щом коварство си ми дал,
щом са черни хладни дни,
мен наказа те.
 
С коварство всичко ми отне,
няма път, не зная накъде.
 
Коментари 0
Няма добавени коментари.