текст Крепост
песен на Глория
Корекциите ще бъдат публикувани след одобрение от администратор.
Тръгваш без посока, скиташ по света,
нарани дълбоко моята душа,
как да те открия, без адрес си ти,
твоя свят е пълен с лъжи.
Мъжката природа тъй и не разбрах,
обещава вярност, а дарява грях,
свикнах да прощавам твойте грешки аз,
докога над мен ще имаш власт?
В крепост от лъжи ме заключи ти,
как да се спася, как да се спася?
[Припев: x2]
В самота обречена, със сърце разсечено,
моята душа болна да убиеш, не, не можеш.
Не, тя жадува път и светлина,
тя жадува смях и топлина.
Тръгваш ти отново за пореден път
и на любовта ми пак обърна гръб
и ще си останеш скитник цял живот,
който търси своя бряг и брод.
В крепост от лъжи ме заключи ти,
как да се спася, как да се спася?
[Припев: x2]
В самота обречена, със сърце разсечено,
моята душа болна да убиеш, не, не можеш.
Не, тя жадува път и светлина,
тя жадува смях и топлина.