текст Надеждя
песен на Донко Марков, Маргарита Хранова
Корекциите ще бъдат публикувани след одобрение от администратор.
Нежен камбанен звън
буди ме нощем от сън,
виждам ярка звезда,
самотна надежда една.
А вятърът люлки люлее,
рамо до рамо вървим.
Надеждата пътя ни грее
със обич света да спасим.
[Припев: х2]
Нощем падат звездите,
„Надежда” - пеят очите,
шепнат и тихо се вричат,
защото, защото обичат.
Ден след ден - кръговрат -
изкачваме стръмна пътека,
и връщане няма назад -
надеждата води човека.
Надежда - едничка трошица
за мокрия гладен врабец.
В надеждата вижда искрица
бездомния тъжен слепец.
[Припев: х2]
Нощем падат звездите,
„Надежда” - пеят очите,
шепнат и тихо се вричат,
защото, защото обичат.