Корекциите ще бъдат публикувани след одобрение от администратор.
Помня как те видях,
беше събота, нали
оттогава всичко се обърка.
Да те мисля не спрях
както аз, така и ти,
знаех си това ще ни обърка.
След време ти ми каза - "Не"
каза - "Той ще разбере"
сложи край и ме разби.
Сега стоя като глупак,
искам да те видя пак.
За последно ми кажи.
[Припев:]
Ако това е всичко,
дай ми да си те целуна за последно.
Мамка му, кажи защо да не е редно.
Вярваш ли си, че е за добро?
Нима били са грешки
всичките онези наши тайни срещи
разговорите, вечерите на свещи
явно съм ги сбъркал с любов.
Помня как тръгнах си
за добро е, казвах си.
Оттогава всичко се обърка.
Нито спя, нито ям,
нито смисъл има, знам.
Жива съм, но все едно съм мъртва.
И за кое добро, кажи,
друг до мене да лежи,
след вечеря от лъжи?
За кое добро - не знам,
живееш с нея, но си сам.
Аз съм тук, а ти си там.
[Припев:]
Не си ме давай, чу ли?
Моля те, не ме целувай за последно.
Мамка му и аз не знам кое е редно,
но това без теб не е живот.
Ако били са грешки
всичките онези наши тайни срещи,
разговорите, вечерите на свещи
явно се оказаха любов.
Боже, как се оцелява след любов такава,
дишането болка да ми причинява,
а сърцето ми докрая пулс да няма
за никой друг?
[Припев:]
Не си ме давай, чу ли?
Моля те, не ме целувай за последно.
Мамка му и аз не знам кое е редно,
но това без теб не е живот.
Нима били са грешки
всичките онези наши тайни срещи
разговорите, вечерите на свещи
явно се оказаха любов.
Ах, любов...