Корекциите ще бъдат публикувани след одобрение от администратор.
Здрасти, спиш ли?
В моите мисли седиш ти.
В нас от дивана мe гледа,
със спусната коса, която искам в ръце да взема.
Бледа, като Скарлет О’Хара си бледа.
От вихъра отнесен куршум
се навеждам да избегна.
Цели 9 години насън дори се боря,
да влезна вътре сякаш влизам и ще коля.
До рамото ми ако не се облегнеш как да те видя?
Къде и да влезна някоя мацка винаги намига.
Луд на акъл цял живот докарвам го,
на оная работа и чуждия коментар слагам го.
Обичам да те гледам как стъпваш по пясъка
и как си връзваш косата с ластика.
Обожавам как спиш до мен
и когато ми е гадно да се гушкам в тебе спасен.
[Припев:]
I see you, I feel you.
I need you babe, oh, i want you!
I see you in my head,
I feel your heart.
I need your face, oh babe,
I want your touch.
Отварям поредна страница,
виждам, че тя е празна.
Книгата на живота ми, цялата е прашна.
Изтупвам на земята с надежди и мечти.
От мен зависи дали писането й ще продължи.
Отново връщам се да изживея настоящето.
Бъдещето се кове от времето тиктактащо.
Песъчинка поредна спуска се в часовника
на настоящето в момента превръща се в история.
Мисълта ми за теб, гори си неугасващо.
Харесвам ти очите, гледащи ме пламенно.
Заедно можем и ще ринем навред.
Доверие ми имай и ще пожънем успех.
Естествено до последно няма да се отказваме.
Ръцете си хващаме с идеята, че си вярваме.
Това е мойта гледна точка за нещата.
За край и точка на листа и излизам през вратата.
[Припев:]
I see you, I feel you.
I need you babe, oh, i want you!
I see you in my head,
I feel your heart.
I need your face, oh babe,
I want your touch.