Корекциите ще бъдат публикувани след одобрение от администратор.
Ще бъдеш ли до мен,
ако нямаше славата
и бачках в офис всеки ден?
Ще бъдеш ли до мен,
ако го нямаше “7 Дни”
и бях поредния, опитващ?
Щеше ли да видиш потенциала?
Щеше ли до мене да останеш — и в провал?
Щеше ли уверено да казваш:
„Ако има нещо — звънкаш, брат.“
Надявам се, но в мене нещо се съмнява
толкова по-мнителен съм оттогава.
Всяка подадена ръка
оглеждам я внимателно
преди да мога да я хвана.
И ме е яд — ужасно.
Толкова приятели изчезнаха
и остана празно в мен.
Остана празно в мен.
Разбира ли, че ме е яд - ужасно.
Толкова приятели изчезнаха
и остана празно в мен.
Остана празно в мен.
[Припев: x2]
Припомни ми кой точно бях преди.
Кво промени ни, вече не ни боли.
Дано да видим, видим.
Дано да стигнем.
Ще бъдеш ли до мен,
ако я нямаше славата?
Щеше ли да си до мен,
ако не можех да стана?
Ще бъдеш ли до мен
има ли смисъл да питам?
Звучи ми леко наивно,
но вътре в мене не стихва.
Реално да си призная
останаха хора, с които ще бъдем до края.
Запомних три неща, в които няма измама:
жена ми, брат ми, Бога, другото е все тая.
Чакай...
Чакай, стой...
Пиша ти супер лично със сълзи по листа
прегънат на две и не мога да повярвам
аз се боря със същите страхове още от дете.
Мислех, че ще ги преодолея
и някак се изправям пак с тях
лице в лице в тоя тунел.
И пак усещам същата буца
с размера на лице.
Кога ще го надраснем?
Кога ще го надраснем?
Има ли такъв момент въобще?
[Припев: x2]
Припомни ми кой точно бях преди.
Кво промени ни, вече не ни боли.
Дано да видим, видим.
Дано да стигнем.
Припомни ми кой бях преди да бъда Фирето.
Забравих стария Форд докато карах БМВ-то.
Станах — не за другите, а за себе си — отвратителен.
От пълен скъсаняк до образ крайно разточителен.
И тук слагам „въпросителен“ —
дали ще дойде ден
духът ми да е отново окрилен?
Искам да изтрия стария гамен,
а не разбирам, че заради образа махлен
до мен е всеки фен.
Чувам на Боги първите думи:
„Сине, само ти и майка ти
въртите се в ума ми.“
Дали ще тръгнеш някой ден по моите стъпки?
Душата пазя си — макар и с кръпки.
[Припев: x2]
Припомни ми кой точно бях преди.
Кво промени ни, вече не ни боли.
Дано да видим, видим.
Дано да стигнем.