Корекциите ще бъдат публикувани след одобрение от администратор.
Ти бе религия за мене, буря, вяра и живот,
ти беше моята молитва на теб обрекох се до гроб.
Ослепях от думи зли, от чуждите лъжи,
полудях от ревността, изгубих любовта.
[Припев: x2]
Как да останем с теб приятели,
щом тлеят въглени в телата ни?
В очите мълнии преплетени
искри запалват под ръцете ни.
В сълзи душата ми се дави, в бездна от тъга,
защо ли клетвите забрави и стана роб на суета?
Ослепях от думи зли, от чуждите лъжи,
полудях от ревността, изгубих любовта.
[Припев: x2]
Как да останем с теб приятели,
щом тлеят въглени в телата ни?
В очите мълнии преплетени
искри запалват под ръцете ни.
От изгубената любов остава само болка и самота,
погребана душа, разбито сърце и въпросът ”Защо?”
Но по-добре да я изгубиш,
отколкото никога да не си я срещал.
[Припев:]
Как да останем с теб приятели,
щом тлеят въглени в телата ни?
В очите мълнии преплетени
искри запалват под ръцете ни.