текст Самота

песен на Валентина

 
Сто пътеки извървях, радост и тъга познах и се скитам по света
непрестанно в самота подир своята мечта.
Колко тежко е така без приятелска ръка, плача тайно и без глас
пак боли ме всеки час, но сама, сама съм аз.
 
И тъжен дъжд вали, аз нямам сили да те спра,
и непрестанно ме боли, и ме боли, от самота ли ще умра?(x2)
 
Припев:
Когато ми горчи, аз търся само две добри очи, приятел нямам пак, за да ме сгрее в този леден мрак,
в този свят студен да сподели тъгата си с мен, все сама ще съм аз, все сама ще съм аз.
От студа се вледених, да вървя се уморих, но се скитам по света,
не и с бродна пустота, спътник скрит ми е скръбта.
Колко тежко е така без приятелска ръка, плача тайно и без глас
пак боли ме всеки час, но сама, сама съм аз.
 
И тъжен дъжд вали, аз нямам сили да те спра,
и непрестанно ме боли, и ме боли, от самота ли ще умра?(x2)
 
Припев:
 
Коментари 0
Няма добавени коментари.