текст Знам ли

песен на СкандаУ

 
Искам да дишам на глътки големи
да пием живота кат' стари бохеми,
да бичим айляк и да нямаме схеми,
да губим пари и да няма проблеми.
 
Ти недей да ми даваш наклон
накъде трябва да си го оставя,
че такива като теб ги видях
да си дават дупето и душата да е в рая.
 
Колко пъти ще оближете кацата?
Да ти сипя ли от бирата, от цацата?
Чичи, вземи всичко от масата
ще дойде време и ще хванете от пацата.
 
Бах та в нахалника, бах та в началника
с никакво чувство за срам.
Как ти е калника, аз съм е*алника
сваляй си гащите сам.
 
Знам ви, виждам ви хубаво
там - зад бюрото ръбаво.
Гарвана грачи зловещо
бесилото, Дяконе, за тях е кръгово.
 
[Припев: x2]
Трр, та, та, та
не е пушка, а човека те убива.
Да, да, да
от джоба ми скубе и гали с коприва.
И ха-ха-ха
усмивката мила е толко' горчива.
И па, па, па
знам ли, може па' да ми отива.
 
Махат за сбогом децата
така са научени, на терминала.
Навън ше бачка бащата,
а майката ше ги опази в квартала.
 
Кажи, да не би да не ми личи,
че ми е писнало и за мене няма бонтон?
Но времето лети като самолет
пълен с българи за ягоди от Лондон.
 
И ше бройте до 9, и ше лягате
7-8 ритъм ше бягате.
Не локуми, а колани ше разтягате
гърлото дълбоко и с голямото налягане.
 
Плачат и старците, внуците
силни са ку*вите и евнусите.
С очите си виждам боклуците
ето думи, щом не чувате звуците.
 
[Припев: x2]
Трр, та, та, та
не е пушка, а човека те убива.
Да, да, да
от джоба ми скубе и гали с коприва.
И ха-ха-ха
усмивката мила е толко' горчива.
И па, па, па
знам ли, може па' да ми отива.
 
Тук няма бягане, няма да лягаме
всички сме заедно в ъгъла.
Но ще узнаете колко кратък е пътят
от рая до пъкъла.
 
Няма преди, така остави
мускулите са за батъли.
Дай им пари- само мили очи
розички, лайкове, гифтъри.
 
Ше дойде време и ше скърцате
споко, бърши се, сега са само овце.
Но хладен да ми падне, дали ше има пладне
питаш се и вдигаш ръце.
 
Като на каданс, късен Ренесанс
нова мутра - бивш ДАНС.
Last chance, last dance
нещо като 93-та, Parc des Princes.
 
[Припев: x2]
Трр, та, та, та
не е пушка, а човека те убива.
Да, да, да
от джоба ми скубе и гали с коприва.
И ха-ха-ха
усмивката мила е толко' горчива.
И па, па, па
знам ли, може па' да ми отива.
 
Коментари 0
Няма добавени коментари.