статия Български етно поп и фолклорът – от ФСБ до Фолк Фюжън

Български етно поп – как народните мотиви влизат в хитовете от 1985 до 2025 г., кой ги изпълнява и какво не потвърждават източниците за византийски следи.

Мъж и жена в пъстри български народни носии, жената с огромно цветно оглавие с цветя и червен воал
Снимка: Marinayvl / Wikimedia Commons · CC BY-SA 4.0, източник

Български етно поп се нарича музиката, която вплита народни напеви в поп, електронни и рок аранжименти, а ясни примери за това има поне от 1985 г. (10-те най®) През есента на 2025 г. темата получи нов тласък с проект на Diapason Records, който събира осем авторски песни в синтез от поп, етно и традиционен фолклор (BG Music Channel). Научен поглед към същото явление дава глава от справочник на Oxford Academic, публикувана на 18 юли 2023 г. (Birmingham City University / Oxford Academic)

Откъде идва фолклорът в българския етно поп

Фолклорът е станал централен източник на вдъхновение, докато българската поп музика търси свое лице на световната сцена (Birmingham City University / Oxford Academic). Той се среща и в търговски жанрове като попфолка, и в експерименталните среди на електрониката, джаза и рока. Авторката на изследването, Асия Драганова, стъпва върху интервюта с музиканти и хора от индустрията, текстови анализи и етнографски наблюдения.

Webcafe добавя гледна точка от слушателя. Изданието смята за несправедливо само попфолкът да претендира за съвременен прочит на народната музика и през 2020 г. подбира плейлист от 28 песни с подстилове от електроника през етно джаз до метъл (Webcafe.bg). За подробности за самия попфолк вижте историята на попфолка в България.

Кои песни показват как фолклорът влиза в хитовете

Най-ранният пример в подборката на 10-те най® е инструменталът „Пъпеш“ на ФСБ от 1985 г., който е част от концертен проект (10-те най®). Четири години по-късно във „Високо“ на ФСБ фолклорната част е поверена на гайдари.

Година Песен Откъде е фолклорният елемент
1985 „Пъпеш“ – ФСБ инструментална тема от концертен проект
1989 „Високо“ – ФСБ гайдари в аранжимента
2010 „Луди нощи“ – Криско и Елица Тодорова автентичен фолклор с поп и хип-хоп
2012 „Кой ден станахме?“ – Ангел и Моисей с Криско пиринска народна песен в нов вид
2013 „Няма не“ – Deep Zone и Bobo фолклорна част от Добра Велева и Румяна Димитрова
2013 „Никой друг“ – Deep Zone и Криско мотиви от „Седнало е Джоре дос“

Източник: 10-те най®, подборка от 8 юни 2016 г. (10-те най®)

Таблицата показва и нещо, което никой от източниците не казва изрично. По наша сметка по данни на 10-те най® четири от десетте песни в подборката са свързани с Криско или с Deep Zone (10-те най®). Изводът ни е, че фолклорният мотив често влиза през продуцентския екип на утвърдени имена, а не през ансамбъл.

Как се чува народната песен в аранжимента

В „Луди нощи“ от 2010 г. музиката, текстът и аранжиментът са на Кристиан Талев – Криско (10-те най®). В „Няма не“ на Deep Zone и Bobo от 2013 г. фолклорната част е на Добра Велева и Румяна Димитрова. Авторството на поп песента и носителят на традицията са разделени, а това личи в кредитите.

DIA върви в друга посока и слива народни песни с трап и дъбстеп. „Егея“ е песен от егейска Македония в комбинация с трап, а „Вено, Невено“ е на основата на дъбстеп с елементи на трап и дръм енд бейс (10-те най®). Оригиналът на втората песен никога не е записван, а DIA го намира в стар сборник с македонски народни песни. Темата за аранжимента е разгледана в материала за музикалния аранжимент и успеха на песента.

Мистерията на българските гласове стои и зад „Breathing“ на Джейсън Деруло, където е използван семпъл от „Пиленце пее“ (10-те най®).

Какво показва проектът Фолк Фюжън през 2025 г.

Проектът „Фолк Фюжън“ на Diapason Records събира осем авторски песни, в които поп и етно звучене се съчетават с традиционен фолклор (BG Music Channel).

Песните от проекта са отразени в архива с етикет „поп етно“ на BG Music Channel, но прочетеното не дава пълни данни за всичките осем (BG Music Channel). Как се подготвя такава премиера, обяснява материалът за премиера на видеоклип.

Има ли византийски и църковнославянски следи?

Византийското и църковнославянското наследство не се появява в нито един от прочетените материали. Резюмето на Драганова говори за народни и фолклорни елементи и за позицията на България между „Изтока“ и „Запада“, но не споменава църковно пеене (Birmingham City University / Oxford Academic).

Затова не твърдим, че има пряка линия от византийската традиция към днешните аранжименти. Такава връзка се доказва с нотирани записи и музикологични анализи, които не сме прочели. Докато ги няма, ще се придържаме към това, което е документирано.

Обновяване или опростяване на традицията

Според Драганова използването на фолклор може да доведе и до опростяване, и до новаторство, а работата с традицията носи културна отговорност (Birmingham City University / Oxford Academic). Тя свързва явлението и с понятието балканизъм, близко до ориентализма, което означава набор от стереотипи за непълноценност. Webcafe поставя граница по друг начин: в плейлиста са само изпълнители с реален фокус върху народното, а не песни с фолклорно звучене по мода (Webcafe.bg).

Наш извод е, че най-лесният практически белег за отговорност е посочването на източника. За „Вено, Невено“ DIA посочва, че оригиналът е намерен в стар сборник с македонски народни песни (10-те най®).

Как да проверите фолклорния мотив в една песен

Започнете с кредитите: кой е автор на музиката, на текста и на аранжимента и кой изпълнява фолклорната част (10-те най®). В „Високо“ и „Няма не“ тези имена са посочени поименно.

Потърсете и името на първоизточника, когато то е посочено. Научната рамка на темата дава главата „Folktron“ на Асия Драганова (Birmingham City University / Oxford Academic).

Източници

  1. поп етно Архиви — BG Music Channel
  2. Етно, но модерно: 28 песни, които ще разбият представата ви за народно — Webcafe.bg
  3. Folktron: Folklore influences in contemporary Bulgarian popular music — Birmingham City University / Oxford Academic
  4. 10 български хита с фолклорен мотив — 10-те най®
  5. Най-популярните български певци и групи днес — Udigest.eu

Още по темата

Редакция на Текстове на песни

Текстове на песни е малък екип, който работи от София, България. Пишем за българските песни и изпълнители и посочваме източника на всеки факт.

За нас · Как работим · Всички материали

Фактите са по източниците, посочени под материала. Редакционна политика · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@tekstove.bg.