статия Правна защита на артисти – марка, договор и права

Правната защита на артисти в България се държи на три отделни неща: името като марка, договорите за правата и регистрацията на произведенията при организация за колективно управление. Към 29 октомври 2026 г. най-свежото ръководство за договорите идва от Съда на ЕС, който на 6 март 2025 г. постанови решение по дело C-575/23 (DLA Piper, IPKat). Имената на изпълнителите и заглавията на песните се търсят заедно, както при Аз съм артист на НЛО или Българският рок на Георги Минчев. Затова сценичното име е актив, който си струва да се пази.

Как се защитава сценичното име като марка

Името на изпълнител или група може да се регистрира като национална марка в Патентното ведомство (Патентно ведомство на Република България). Регистрацията важи десет години от датата на подаване на заявката. Може да се подновява неограничено, всеки път за нови десет години.

Ведомството прави разлика между творбата и знака. Радио- и телевизионните предавания и книгите се пазят от авторското право и не се регистрират като такива, но заглавията им могат да бъдат марки (Патентно ведомство на Република България). По аналогия същото разграничение важи и за песента и името на изпълнителя: текстът и музиката са едно, името е друго. Това е наш извод, не твърдение на ведомството.

След регистрацията знакът не може да се променя. Ведомството не допуска смяна на знака или добавяне на стоки и услуги към подадена или регистрирана заявка, освен поправки на името или адреса на заявителя и очевидни грешки (Патентно ведомство на Република България). Затова класовете трябва да се изберат внимателно още при подаването.

Колко струва марката и какво показва сметката

Таксите са в евро и са публикувани от ведомството. Заявката с изпитване за до три класа струва 265,87 евро, а всеки следващ клас добавя 15,33 евро (Патентно ведомство на Република България). Свидетелството за регистрация е още 25,56 евро.

Всички суми в таблицата са по данните на Патентното ведомство (Патентно ведомство на Република България).

Таксите са взети от страницата на Патентното ведомство, която обяснява как работи националната марка (Патентно ведомство на Република България).

По наше изчисление по данни на ведомството първата регистрация излиза около 26,59 евро на година за десетгодишния срок, а редовното подновяване – около 15,34 евро на година (Патентно ведомство на Република България). Закъснението с подновяването струва 76,70 евро повече, тоест разликата между 230,08 и 153,38 евро. Срокът се следи лесно и пропускането му е най-евтината грешка, която може да се избегне.

Какво реши Съдът на ЕС за договорите на изпълнителите

Делото C-575/23 засяга музиканти от Националния оркестър на Белгия. Кралски указ от 1 юни 2021 г. прехвърля по закон правата им за публично съобщаване, възпроизвеждане и разпространение на оркестъра срещу фиксирана годишна сума от 600 евро (DLA Piper). Музикантите не са се съгласили, а преговорите са се провалили.

Съдът приема, че принудително прехвърляне на сродни права без предварително съгласие противоречи на правото на ЕС (DLA Piper, IPKat). Анализът на IPKat свързва това с директивите от 2001 и 2006 г. и с принципа за подходящо и пропорционално възнаграждение в чл. 18, пар. 2 от Директива 2019/790. Прехвърляне по закон не е забранено изцяло, ако изпълнителите са дали съгласие, а държавите сами избират как да се изразява то.

За български артист изводът е практичен. Договор, който „поема“ правата му без негово съгласие, не е добра основа, а ключът е формата на съгласието.

Какво Съдът на ЕС не казва

Решението не определя дали 600 евро годишно са достатъчно възнаграждение (DLA Piper). Това оставя отворен въпроса какво е „подходящо и пропорционално“ в конкретен случай. Съдът е тълкувал и понятието „договор“ широко, така че правилата за изпълнителите важат и за статутни правоотношения.

Времевата граница е 7 юни 2021 г. Директивата се прилага към защитени произведения от тази дата, но и към по-стари уговорки, които пораждат последици след нея (DLA Piper). Коментаторите не са единодушни дали оборима презумпция за прехвърляне на правата е достатъчно съгласие.

Къде се регистрират произведенията на автора

Музикаутор се представя като организация на автори и музикални издатели за управление на авторски права (Музикаутор). Тя работи за ползватели като заведения, концерти и медии, като управлява публично изпълнение, дигитално и механично използване. Произведенията се регистрират онлайн през платформата MUSIT, където авторите следят и възнагражденията си.

Организацията е партньор на международните структури CISAC, BIEM и GESAC (Музикаутор). Така авторът не следи поотделно всеки радиоефир или заведение. Например песен като Аз живея с музика се чува на много места, а управлението е събирателно.

Защо справедливото възнаграждение на изпълнителите у нас е проблем

Изследване в „Икономическа мисъл“ от 17 юни 2025 г. проследява понятието „справедливо възнаграждение“ до Римската конвенция от 1961 г. (Икономическа мисъл, Институт за икономически изследвания при БАН). Там вместо изключително право да разрешава вторичното използване на записа изпълнителят получава право на възнаграждение. Авторът твърди, че на практика то може да се уговори като еднократна сума, което поставя под въпрос реалната му стойност.

Изводът на изследването е, че българският закон на практика пречи на ефективното събиране и разпределяне на възнаграждението при публично изпълнение на записи и при радио- и телевизионно използване (Икономическа мисъл, Институт за икономически изследвания при БАН). Изпълнителите са в по-слаба позиция спрямо продуцентите. Това е оценка на един академичен текст, не съдебно решение, и се чете именно така.

Какво да провери артистът преди подпис

Пет конкретни точки има смисъл да се проверят в самия договор:

• дали правата се прехвърлят изрично, или се презумират (DLA Piper);
• как е записано възнаграждението, еднократно или текущо (Икономическа мисъл, Институт за икономически изследвания при БАН);
• дали е регистрирано името като марка и до кога тече десетгодишният срок (Патентно ведомство на Република България);
• дали произведенията са вписани в MUSIT (Музикаутор);
• дали договорът е отразен при Патентното ведомство, когато се лицензира марка, за което таксата е 30,68 евро.

Тази последна точка е честа пропуск. Вписването на лиценз или прехвърляне е отделна административна стъпка, а не автоматична последица от договора (Патентно ведомство на Република България).

Сравнението, което остава за наблюдение

Белгийските музиканти получават по 600 евро годишно срещу трите групи права, а българската марка струва 265,87 евро еднократно за десет години (DLA Piper, Патентно ведомство на Република България). Двете суми са различни по същност и не се сравняват пряко, но показват мащаба, около който ще се водят следващите спорове след 2025 г.