песен Дигитален архив на българска музика – какво вече е спасено

Дигиталният архив на българската музика вече е реалност, но е непълен: БНР, БТА и БНТ приключиха общ проект по Плана за възстановяване и устойчивост и пренесоха значителна част от фондовете си в цифров вид, като точен брой материали не е обявен (БТА). Само за аудиоархива на БНР бяха отпуснати 3,4 млн. евро за четири години (Българско национално радио).

Накратко: - Проектът на БНР, БТА и БНТ по Плана за възстановяване е приключил, според съобщение от 9 юли 2026 г. (БТА) - Звуковият Златен фонд на БНР е основан през 1957 г., а най-старите записи са от 1935 г. (Българско национално радио) - ЮНЕСКО предупреждава, че рутинното прехвърляне от магнитна лента вероятно спира около 2025 г. (ЮНЕСКО) - Музикалните записи често остават с ограничен достъп заради авторските и сродните права

Какво е дигитализирано в архивите на БНР и БНТ

Радиото е най-големият пазител на звука. Страницата на БНР от 2014 г. говори за над 500 000 записа в аудиоархива и за над 110 000 часа в Златния фонд, без да обяснява разликата между двете числа (Българско национално радио). Колекцията започва през 1935 г., а Златният фонд е официално основан през 1957 г. Проектът, обявен през юли 2022 г., предвижда пренасяне на старите лентови записи и ново хранилище за оригиналите, а мащабът на фонда от 2014 г. показва колко голяма е задачата (Българско национално радио). По наше изчисление 110 000 часа са около 12,5 години непрекъснато слушане, затова пълното преписване на лентите е дългосрочна работа, а не еднократна кампания. Телевизията има свой път: записите от рулони и касети на предавания като „Ретро следобед“ са преместени в цифровата система AVID, но страницата не посочва колко часа са обхванати (Българска национална телевизия).

Защо лентите не могат да чакат

ЮНЕСКО описва аудио- и видеолентите като остарели формати, а записите от последните 60 години като застрашени (ЮНЕСКО). Работещите уреди за възпроизвеждане изчезват, а резервните части и сервизът стават все по-трудно достъпни. Рутинното прехвърляне според организацията вероятно ще спре около 2025 г. Това съвпада с логиката на българския проект, който пренася лентите в цифров вид, преди оборудването за тях да изчезне (Българско национално радио).

Тази година вече е зад нас. Сайтът на ЮНЕСКО обаче все още публикува предупреждението, обновено през януари 2025 г. (ЮНЕСКО) За слушателя изводът е практичен: онова, което не е прехвърлено сега, струва повече и рискува да не се чуе.

Какво вече е загубено

Дигитализацията не връща изгубеното. Според същия материал на БНР радиото не е имало право да запази всички свои записи, а в началото на 50-те години много от тях са унищожени (Българско национално радио). По-късните загуби от износване са различен проблем, но резултатът е същият: част от ранната естрада е известна само по спомени и по запазени копия от други места.

Затова личните колекции на колекционери и читатели имат значение. Плочи, касети и домашни записи понякога носят версии, които няма в никой официален фонд. Това е наша преценка, а не твърдение на цитираните институции.

Хронологията на българския звуков архив

Източник: БНР (Българско национално радио), ЮНЕСКО (ЮНЕСКО), БТА (БТА)

Дигитално не значи достъпно

Най-честото объркване е да се смесят съхранението и публичният достъп. Директорът на БНР уточнява, че музикалните записи често остават със затворен достъп заради авторските и сродните права, а интервютата ще стават достъпни по-широко (БТА). Скоро на сайта на Архивния фонд на БНР се очакват още материали в звуков формат.

Европейската комисия описва същия проблем на ниво ЕС: несигурността около авторските права, лицензите и собствеността затруднява институциите (Европейска комисия). Директивата за единния цифров пазар се очаква да изясни част от въпросите, особено за произведения, които вече не се предлагат търговски. За старата естрада това е решаващо, защото повечето записи още имат носители на права.

Как се сравнява България с целите на ЕС

Докладът на Комисията от 5 юни 2025 г. оценява първите две години след препоръката от 2021 г. (Европейска комисия) Държавите членки отбелязват измерим напредък между ноември 2021 г. и ноември 2023 г., но целите за 2025 и 2030 г. остават „значително извън обсега“. Финансирането идва най-вече от Механизма за възстановяване и устойчивост, Кохезионния фонд, „Хоризонт Европа“ и програма „Цифрова Европа“.

Българският проект е точно от този тип. Страницата на Комисията не говори за аудио, така че сравнение само за музика няма (Европейска комисия). Затова не можем да кажем на какъв дял от европейските записи съответства българският архив.

Къде слушателят намира цифровите записи

Телевизията насочва зрителите към канала на БНТ в YouTube (Българска национална телевизия). Платформата улеснява намирането на старите изпълнения, но не е архив: клиповете могат да бъдат свалени, а описанията рядко посочват автор на музиката, текста и аранжимента. По наша преценка за справка по песен е по-сигурно да се сверява YouTube с данните на издателя и на радиото.

Ако търсите конкретен запис, започнете от официалните канали и от сайта на Архивния фонд на БНР (БТА). Записи като „Акордеон“ на Емил Димитров и „Балада за българката“ са пример за старо заглавие, което е добре да се проверява по няколко източника. Така е и с „Българският рок“ на Георги Минчев, и с „Българска песен“ на Панайот Панайотов.

Световният ден на аудиовизуалното наследство

ЮНЕСКО и CCAAA отбелязват 27 октомври като Световен ден на аудиовизуалното наследство, а темата през 2026 г. е „Вашият прозорец към света“ (ЮНЕСКО, CCAAA). Денят поставя достъпа редом със съхранението: материалите трябва да остават достижими, а не само запазени. Българските архиви, които публикуват записи в звуков формат, следват именно тази логика (БТА).