текст на песента До моето първо либе
Автор на текста: Христо Ботев
„До моето първо либе“ („Остави таз песен любовна“) е стихотворение на Христо Ботев, публикувано за първи път през юни 1871 г. във вестник „Дума на българските емигранти“. Тук е пълният текст в девет строфи от по шест стиха от Уикиизточник.
Текст на песента
Остави таз песен любовна,
не вливай ми в сърце отрова -
млад съм аз, но младост не помня,
пък и да помня, не ровя
туй, що съм ази намразил
и пред тебе с крака погазил.
Забрави туй време, га плачех
за поглед мил и за въздишка:
роб бях тогаз - вериги влачех,
та за една твоя усмивка,
безумен аз светът презирах
и чувства си в калта увирах!
Забрави ти онез полуди,
в тез гърди веч любов не грее
и не можеш я ти събуди
там, де скръб дълбока владее,
де сичко е с рани покрито
и сърце зло в злоба обвито!
Ти имаш глас чуден - млада си,
но чуйш ли как пее гората?
Чуйш ли как плачат сиромаси?
За тоз глас ми копней душата,
и там тегли сърце ранено,
там, де е се с кърви облено!
О, махни тез думи отровни!
Чуй как стене гора и шума,
чуй как ечат бури вековни,
как нареждат дума по дума -
приказки за стари времена
и песни за нови теглила!
Запей и ти песен такава,
запей ми, девойко, на жалост,
запей как брат брата продава,
как гинат сили и младост,
как плаче сиротна вдовица
и как теглят без дом дечица!
Запей, или млъкни, махни се!
Сърце ми веч трепти - ще хвръкне,
ще хвръкне, изгоро, - свести се!
Там, де земя гърми и тътне
от викове страшни и злобни
и предсмъртни песни надгробни...
Там... там буря кърши клонове,
а сабля ги свива на венец;
зинали са страшни долове
и пищи в тях зърно от свинец,
и смъртта й там мила усмивка,
а хладен гроб сладка почивка!
Ах, тез песни и таз усмивка
кой глас ще ми викне, запее?
Кървава да вдигна напивка,
от коя и любов немее,
пък тогаз и сам ще запея
що любя и за що милея!...
Текст: Христо Ботев. Източник и версия на текста — обществено достояние.
От личната любовна песен към „песента на гората“
Христо Ботев обнародва „До моето първо либе“ в първия брой на редактирания от него вестник „Дума на българските емигранти“ (10 юни 1871 г. в Браила), а по-късно го включва в стихосбирката си от 1875 г. В самата тъкан на произведението мотивът за песента заема централно място: лирическият герой моли любимата си да остави „таз песен любовна“ и да чуе как „пее гората“ и как плаче сиромашкото тегло.
Поради богатата си ритмика и драматичен заряд творбата е сред най-често рецитираните и музикално интерпретирани текстове на българското Възраждане.
Строеж на деветте шестстишия
Всяка от деветте строфи на стихотворението е изградена от шест десетосрични стиха със схема на римуване ababcc, където заключителното двустишие на всяка строфа действа като емоционален и смислов акцент. Всичките 54 стиха са възпроизведени тук без съкращения по проверената версия на Уикиизточник.
Още Ботеви творби в каталога
Прочетете и „Хаджи Димитър“ или разгледайте всички песни.
Текст: Христо Ботев
Текстът е обществено достояние.
Вие сте носител на правата? Поискайте корекция или премахване
Източници
Още по темата
Справочната информация е подготвена от редакцията. Авторът и източникът на стиховете са посочени под текста. Редакционна политика · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@tekstove.bg.