текст на песента Хаджи Димитър
Автор на текста: Христо Ботев
„Хаджи Димитър“ (позната и по първия си стих „Жив е той, жив е!“) е балада на Христо Ботев, публикувана за първи път през август 1873 г. във вестник „Независимост“ и превърнала се в популярна възрожденска и народна песен. Тук са всички 12 строфи от Уикиизточник.
Текст на песента
Жив е той, жив е! Там на Балкана,
потънал в кърви, лежи и пъшка
юнак с дълбока на гърди рана,
юнак във младост и в сила мъжка.
На една страна захвърлил пушка,
на друга сабля на две строшена;
очи темнеят, глава се люшка,
уста проклинат цяла вселена!
Лежи юнакът, а на небето
слънцето спряно сърдито пече;
жътварка пее нейде в полето,
и кръвта още по-силно тече!
Жътва е сега... Пейте, робини,
тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,
в таз робска земя! Ще да загине
и тоя юнак... Но млъкни, сърце!
Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небо, звяр и природа
и певци песни за него пеят...
Денем му сянка пази орлица
и вълк му кротко раната ближе;
над него сокол, юнашка птица,
и тя се за брат, за юнак грижи!
Настане вечер - месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, -
Балканът пее хайдушка песен!
И самодиви в бяла премена,
чудни, прекрасни, песен поемнат, -
тихо нагазят трева зелена
и при юнакът дойдат та седнат.
Една му с билки раната върже,
друга го пръсне с вода студена,
третя го в уста целуне бърже -
и той я гледа, - мила, зесмена!
"Кажи ми, сестро, де - Караджата?
Де е и мойта вярна дружина?
Кажи ми, пък ми вземи душата, -
аз искам, сестро, тук да загина!"
И плеснат с ръце, па се прегърнат,
и с песни хвръкнат те в небесата, -
летят и пеят, дорде осъмнат,
и търсят духът на Караджата...
Но съмна вече! И на Балкана
юнакът лежи, кръвта му тече, -
вълкът му ближе лютата рана,
и слънцето пак пече ли - пече!
Текст: Христо Ботев. Източник и версия на текста — обществено достояние.
Създаване, публикации и песенни версии
Христо Ботев написва баладата „Хаджи Димитър“ през 1873 г. по повод гибелта на войводата Хаджи Димитър Асенов и неговата чета през лятото на 1868 г. Творбата излиза първо във в. „Независимост“ (бр. 47 от 11 август 1873 г.), а през 1875 г. е включена в стихосбирката „Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова“.
Още през Възраждането и след Освобождението стихотворението се пее като градска и четническа песен по няколко различни мелодии, сред които най-известна остава бавната епична мелодия, изпълнявана върху началните и средищните строфи („Настане вечер – месец изгрее...“).
Пълен текст в 12 строфи
В публикуваната тук версия от Уикиизточник са представени всичките 12 четиристишни строфи без съкращения. Включена е и прочутата строфа „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира...“, както и митологичната картина със самодивите, орлицата, сокола и вълка в Балкана.
Още възрожденски и класически произведения
Разгледайте и другите класически творби в каталога: „Хубава си, моя горо“, „Тих бял Дунав“, „Мила Родино“ и „Върви, народе възродени“.
Текст: Христо Ботев
Текстът е обществено достояние.
Вие сте носител на правата? Поискайте корекция или премахване
Източници
Още по темата
Справочната информация е подготвена от редакцията. Авторът и източникът на стиховете са посочени под текста. Редакционна политика · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@tekstove.bg.