текст на песента Майце си
Автор на текста: Христо Ботев
„Майце си“ е първото обнародвано стихотворение на Христо Ботев, отпечатано през 1867 г. във вестник „Гайда“ на Петко Р. Славейков и изпълнявано и като песен по началния стих „Ти ли си, мале, тъй жално пела“. Тук са всички осем строфи от Уикиизточник.
Текст на песента
Ти ли си, мале, тъй жално пела,
ти ли си мене три годин клела,
та скитник ходя злочестен ази
и срещам това, що душа мрази?
Бащино ли съм пропил имане,
тебе ли покрих с дълбоки рани,
та мойта младост, мале, зелена
съхне и вехне люто язвена?!
Весел ме гледат мили другари,
че с тях наедно и аз се смея,
но те не знаят, че аз веч тлея,
че мойта младост слана попари!
Отде да знаят? Приятел нямам
да му разкрия що в душа тая;
кого аз любя и в какво вярвам -
мечти и мисли - от що страдая.
Освен теб, мале, никого нямам,
ти си за мене любов и вяра;
но тука вече не се надявам
тебе да любя: сърце догаря!
Много аз, мале, много мечтаях
щастие, слава да видим двама,
сила усещах - що не желаях?
Но за вси желби приготви яма!
Една сал клета, една остана:
в прегръдки твои мили да падна,
та туй сърце младо, таз душа страдна
да се оплачат тебе горкана...
Баща и сестра и братя мили
аз да прегърна искам без злоба,
пък тогаз нека измръзнат жили,
пък тогаз нека изгния в гроба!
Текст: Христо Ботев. Източник и версия на текста — обществено достояние.
Първата публикация на Христо Ботев
Елегията „Майце си“ е обнародвана за първи път във вестника на Петко Р. Славейков „Гайда“ (год. III, бр. 19 от 15 април 1867 г.) и по-късно е преработена и включена от Христо Ботев в книгата „Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова“ (1875 г.). Заглавието е в старата дателна падежна форма и означава „На моята майка“.
Поради близкия до народната песен осемсричен стих и обръщението „Ти ли си, мале, тъй жално пела, ти ли си мене три годин клела“, творбата навлиза трайно и в българската песенна традиция – както в градския фолклор, така и в класически камерни и хорови обработки.
Осемте строфи на творбата
Текстът се състои от осем четиристишни строфи със съседна рима. Диалогът с майката постепенно преминава от мотива за скитничеството и синовната вина към трагичното усещане за самота и неразбиране на бунтовните копнежи на лирическия герой.
Свързани текстове в каталога
Прочетете още „Хаджи Димитър“ и „Хубава си, моя горо“, или отворете всички песни.
Текст: Христо Ботев
Текстът е обществено достояние.
Вие сте носител на правата? Поискайте корекция или премахване
Източници
Още по темата
Справочната информация е подготвена от редакцията. Авторът и източникът на стиховете са посочени под текста. Редакционна политика · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@tekstove.bg.