текст на песента Обесването на Васил Левски
Автор на текста: Христо Ботев
„Обесването на Васил Левски“ („О, майко моя, родино мила“) е последната поетична творба на Христо Ботев, написана в края на 1875 г. и публикувана в стенния календар за 1876 г. Тук е пълният текст от 13 строфи в редакцията от Уикиизточник.
Текст на песента
Дякон Васил Левски (авторски вариант)
О, Майко моя, родино света!
Защо тъй горко, тъй скръбно плачеш?
Гарване и ти, птицо проклета,
Над чий гроб там тъй грозно грачеш?
О, зная, зная, ти плачеш, майко
Затуй, че ти си черна робиня;
Затуй, че твоят свещен глас, майко,
Е глас без помощ, глас във пустиня!
Плачи! Там близо до град София
Вида аз стърчи черно бесило.
И твоят един син, Българио,
Виси на него... Със страшна сила
Зимата пее свойта зла песен.
Вихрове гонят тръни в полето
И студ, и мраз - плач безнадежден
Навяват на теб скръб на сърдцето.
Гарванът грачи грозно, зловещо,
Псета и вълци вият в мъглата;
Старци се богу молят горещо,
Жените плачат, пищат децата!
Умря той вече! Юнашка сила
Твойте тиране скриха в земята!
О, майко моя, родино мила,
Плачи за него, кълни съдбата!
(Вариант на Захарий Стоянов)
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш ?
Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.
Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.
Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.
Текст: Христо Ботев. Източник и версия на текста — обществено достояние.
Последната песен на Христо Ботев
Елегията „Обесването на Васил Левски“ е създадена от Христо Ботев вероятно в края на 1875 г., тъй като не присъства в излязлата през септември същата година стихосбирка „Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова“. За първи път е отпечатана под портрета на Апостола в издадения от Ботев стенен календар за 1876 г., а малко по-късно и във вестник „Нова България“.
Още след Освобождението стихотворението се изпълнява и като траурна и паметна песен за Васил Левски по мелодия в бавен маршов ритъм, предимно върху първите пет и последните две строфи.
Редакционна бележка за 13-те строфи
Версията в Уикиизточник съдържа всичките 13 четиристишни строфи, включително запазените от черновите и ранните публикации варианти във втората половина на творбата („Умря той вече! Юнашка сила твоите тирани скриха в земята!“ и класическия финал „И твой един син, Българийо, виси на него със страшна сила“). Представянето на пълната редакция позволява да се проследят всички засвидетелствани строфи на текста.
Още възрожденски текстове
Прочетете и „Хаджи Димитър“ и „Хубава си, моя горо“ в раздела „Песни“.
Текст: Христо Ботев
Текстът е обществено достояние.
Вие сте носител на правата? Поискайте корекция или премахване
Източници
Още по темата
Справочната информация е подготвена от редакцията. Авторът и източникът на стиховете са посочени под текста. Редакционна политика · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@tekstove.bg.