{ window.scrollTo({top: 0, behavior: 'smooth'}) })"
>
Корекциите ще бъдат публикувани след одобрение от администратор.
Сутрин ставам навън е тъмно,
отново моля се сън да ме хване,
цяла вечер в душата ми мътно,
сякаш вечно така ще остане.
И когато се сетя за теб,
нова чаша с две бучки лед,
до вчера бях така, но гледай я сега
в мене другата.
[Припев:]
За тебе я боли и гори, но не сърцето й,
и с твоите приятели до един ще се утеши.
Нека тя да е грешната, лошата - прав да бъдеш ти,
като продаде безценното за пари по богат ли си?
Защо да чакам при мен да се върнеш
и живота ми да преобърнеш,
забравил си отдавна да чувстваш,
ще оставиш душата ми пуста.
И когато се сетя за теб,
нова чаша с две бучки лед,
до вчера бях така, но гледай я сега
в мене другата.
[Припев:]
За тебе я боли и гори, но не сърцето й,
и с твоите приятели до един ще се утеши.
Нека тя да е грешната, лошата - прав да бъдеш ти,
като продаде безценното за пари по богат ли си?
Аз ли на теб или на мене ти приличаш,
как едновременно ме мразиш и обичаш?
Аз на тебе - ти на мене,
и за двамата е по-добре да спрем на време.
[Припев]