текст на песента Излел е Делю хайдутин

„Излел е Делю хайдутин“ е емблематична българска народна песен от Родопската фолклорна област (Златоградско), посветена на хайдушкия войвода Делю от края на XVII и началото на XVIII век. Тук е пълният диалектен текст от Уикиизточник.

Текст на песента

Текст: Народна песен. Източник и версия на текста — обществено достояние.

От Златоград до Златната плоча на „Вояджър“

Родопската народна песен „Излел е Делю хайдутин“ разказва за историческата личност Делю войвода, защитник на българското население в района на Даръдере (днес Златоград). Според преданието и песенния сюжет неговата любима Гюлсюме го предупреждава, че противниците му леят сребърен куршум, защото обикновено оръжие не го лови.

През 1965 г. на първия Национален събор на народното творчество в Копривщица американският фолклорист Мартин Кьониг и Етел Райм записват изпълнението на младата родопска певица Валя Балканска в съпровод на гайдарите Петър Янев и Лазар Каневски (по-късно издадено през 1968 г.). През 1977 г. този запис е избран от комисията на астронома Карл Сейгън за включване в Златната плоча на космическите апарати „Вояджър 1“ и „Вояджър 2“ като послание от човечеството към космоса.

Диалектни форми в текста

Публикуваният тук текст от Уикиизточник запазва автентичните златоградски родопски говорни форми: членните окончания -но и -са („в селоно“, „сабяса“, „среброно“), както и диалектните думи зароча (поръчва), айяне (първенци, управници) и руба (дреха, премяна).

Още български песни

Прочетете и текстовете на „Хубава си, моя горо“ и „Хаджи Димитър“ в списъка с песни.