текст на песента Руфинка болна легнала

„Руфинка болна легнала“ е една от най-известните бавни лирични народни песни от Родопската фолклорна област. Тук е публикуван пълният деветнадесетстишен текст от Уикиизточник заедно с речник на диалектните изрази.

Текст на песента

Текст: Народна песен. Източник и версия на текста — обществено достояние.

Сюжет на родопската балада

В центъра на „Руфинка болна легнала“ стои прощалният разговор между тежко болната девойка Руфинка и нейната стара майка „на високана планина“. Когато майката я пита дали жали за празничната си премяна (рубана) и за любимия си (либено), девойката отговаря, че най-много ѝ е мил белият свят (диньоса), защото пролетта току-що е пукнала и всичко живо излиза от земята, а тя трябва да влезе в нея.

Песента е част от класическия репертоар на родопските певци и гайдари (сред които Георги Чилингиров, Надежда Хвойнева, Христина Лютова и Валя Балканска) и се отличава с широка орнаментика и безмензурно или бавно разгръщане на фразата.

Речник на родопските думи в текста

За по-лесно разбиране на автентичния запис от Уикиизточник ето значението на основните диалектни думи: - високана планина / рубана / либено / диньоса – тройно членувани форми в централните родопски говори (-на / -но за обекти в далечина и -са / -со за близки понятия); - руба – моминска премяна, чеиз; - диньоса – този свят, белият ден, животът; - порукай – повикай; - мижова – чичова (от мижо – чичо).

Още български песни

Вижте също „Хубава си, моя горо“ и „Хаджи Димитър“ в каталога с песни.