Внимание! Текста не е проверен от администратор и е възможно да има несъответствия.
Корекциите ще бъдат публикувани след одобрение от администратор.
Ти ме научи как да прегръщам,
ръцете ми са дървени.
Как да не бързам –
очите са задъхани.
Как да се върна?
Ти ме научи как да се върна.
Как да те чувам по-добре?
Аз съм глупак,
не ми е ясно накъде и питам пак:
защо и пътя си отнех?
И само ти ли ще ме разбереш?
Ооо...
Няма никъде да ида,
щото тебе съм избрал,
и дори като ме няма –
пак съм с теб, но не с тяло.
Бях ли цял?
Чисто нов, да.
Има ли как пак да дойда?
Да, да, бягах –
всичко ми е по навик.
Пак ме няма.
Ти, ти не ме забрави.
Да, да, бягах –
само припомни как
при тебе да се върна.
Ти ме научи как да прегръщам,
ръцете ми са дървени.
Как да не бързам –
очите са задъхани.
Как да се върна?
Ти ме научи как да се върна.
Ти ме научи как да прегръщам,
ръцете ми са дървени.
Как да не бързам –
очите са задъхани?
Как да се върна?
Ти ме научи как да се върна.
Колкото пъти да пробвам,
пак е спънка – не, не, не.
Колкото да се катеря –
ти ще бъдеш ли до мен?
Щом съм до теб –
значи мога и напред.
Не се чуди – тия сълзи
са, щото в мен топи се леда.
Всичко, което мога да виждам,
пак е през теб, да.
И всичко, което мога да стигна –
само недей да...
Отнемаш от мен
твойто присъствие.
Бъди до мен,
бъди до мен, да.
Да, да, бягах –
всичко ми е по навик.
Пак ме няма.
Ти, ти не ме забрави.
Да, да, бягах –
само припомни как
при тебе да се върна.
Ти ме научи как да прегръщам,
ръцете ми са дървени.
Как да не бързам –
очите са задъхани.
Как да се върна?
Ти ме научи как да се върна.
Ти ме научи как да прегръщам,
ръцете ми са дървени.
Как да не бързам –
очите са задъхани?
Как да се върна?
Ти ме научи как да се върна.
Ден и нощ, да,
нощ и ден, аз
търся твоето лице.
Ден и нощ, да,
нощ и ден, аз
търся твоето лице.
Ден и нощ, да,
нощ и ден, аз
търся твоето лице.
Ден и нощ, да,
нощ и ден, аз
търся твоето лице.