текст Отпаднала пиеса
песен на Marianoff
Корекциите ще бъдат публикувани след одобрение от администратор.
[Припев:]
И моля те недей, недей да ми казваш нищо повече
знам, усмивката която носиш, че у вас ще съблечеш.
Захвърли я при нещата които аз ти подарих
да събира прах и щом излезеш пак си я сложи.
Моля те звънни ми,
отдавна вече съм забравил как звучи гласа ти.
Права си, прости ми
нека така остане си, но в душата рана си
и всеки път щом зараснеш аз сам те разранявам.
Явно харесва ми да ме боли
щом всеки път търся очите ти
представям си с теб мечтите си
поглеждайки назад вече не виждам и следите ти.
Прости ми, че съм тъй наивен
силно надявам се да е сън
тъжно е, че още съм загрижен
и моля се да не те виждам щом излизам навън.
[Припев:]
И моля те недей, недей да ми казваш нищо повече
знам, усмивката която носиш, че у вас ще съблечеш.
Захвърли я при нещата които аз ти подарих
да събира прах и щом излезеш пак си я сложи.
И макар и да те търся в другите не те намирам.
След теб съм на парчета и сега си ги събирам.
Уж не съм глупак, а всякаш не разбирам,
че любовта ти е отпаднала пиеса за която репетирам.
Моля те звънни ми,
отдавна вече съм забравил как звучи гласа ти.
Права си, прости ми
нека така остане си, но в душата рана си
и всеки път щом зараснеш аз сам те разранявам.
[Припев: x2]
И моля те недей, недей да ми казваш нищо повече
знам, усмивката която носиш, че у вас ще съблечеш.
Захвърли я при нещата които аз ти подарих
да събира прах и щом излезеш пак си я сложи.