Корекциите ще бъдат публикувани след одобрение от администратор.
Съдбата ли ти е виновна, че страхливец си
избра мен да ме боли.
На болка нося много, знай не си ми първи ти
боляло ме е и преди.
Душата си изливам, чуйте ме сега
ранена съм.
Ще пия за любов, която мъртва е
мразена от всички.
И срещу нас застана целия свят,
а тя по-силна ставаше.
Болезнено е как се искаме с теб до абстиниране.
[Припев: x2]
Съдбата ли ти е виновна, че страхливец си
избра мен да ме боли.
На болка нося много, знай не си ми първи ти
боляло ме е и преди.
Къде ли сгреших,
да се раздавам цял живот за хора без емоции и души,
и правилния знам
ще дойде и ще остане тук и ще ме влюби пак.
На ръба, на ръба, на ръба,
на ръба бях да откача
и само смей да се обърнеш пак назад,
обещавам да усетиш моя ад.
[Припев: x2]
Съдбата ли ти е виновна, че страхливец си
избра мен да ме боли.
На болка нося много, знай не си ми първи ти
боляло ме е и преди.
Признай си, че живееш в страх,
съжаляваш ли, че хората пред мен избра
и зададе ли си ти въпроса
твоя избор кво ми коства?
Oтвътре се късам, на парченца се пръсвам,
чуя ли гласа ти на слушалката настръхвам.
Отвсякъде блокирам, но с мисълта за теб заспивам.
И будя се нощем, искам те още,
още и още и още и още.
Поне веднъж човек бъди
с наведена глава тръгни.
Стига лъжи, стига сълзи
на теб и на страх ти - майната ви.
Повече така не мога
с тази песен казвам: "Сбогом"!